in

Защо не можеш да задържиш промяната, която така силно желаеш [Пречка №1]

Вероятно много пъти си опитвал да промениш нещо в себе си: външен вид, навик, ситуация или нещо в хората около теб. И често си удрял на камък, нали? Пречките пред сериозната промяната са доста и ти вече знаеш това. В този материал ще ти разкажа за една от най-големите. И по-специално за това какво откриха учените за нея. Защо да продължиш да четеш ли? Защото разбирането на проблема е първата крачка към неговото решение! И ако наистина искаш да го разбереш и промяната до край да доведеш, просто не спирай да четеш…

За да изясним въпроса с промяната, нека първо да разгледаме поведението на някои студенти, участвали в изследване за „вкусовите възприятия“ (или поне така им било казано). Те пристигат в лабораторията леко изгладнели, защото им е ка­зано да не ядат нищо поне три часа преди началото на експеримента.

Завеждат ги в стая с вълшебен аромат – изследова­телите току-що са изпекли шоколадови бисквити. На масата в средата на стаята има две купи. В едната има шоколади и топлите току-що изпечени шоколадови и така приятно ухае­щи бисквити. В другата купа има връзка червени репички.

Изследователите са си съчинили история: „избрахме шоколади и репички, защото вкусовете им са съвсем различ­ни. Утре ще ви питаме какви усещания изпитвахте, докато ги ядяхте.“

Половината доброволци трябва да изядат по две-три бис­квити, няколко шоколадчета, но не и репички. Другата по­ловина трябва да изядат поне две-три репички, но никакви бисквити и шоколади.

Следва нещо доста садистично ?

Докато студентите ядат, експеримен­таторите се изнизват от стаята с доста садистичното намере­ние да поставят студентите пред изкушение: те искат горките младежи, на които са казали да ядат само репички да стоят там сам-самички, хрупайки заешка храна, докато хвърлят завистливи погледи към купата с ароматните бисквити. (Излишно е да споменаваме, че онези, на които им се е паднало да ядат бисквити изобщо не изпитват никаква душевна борба по отношение на репичките.)

Въпреки изкушението, всички участници ядат точно каквото им е казано и никой, хрупал репички не се пресяга да отмъкне скришом някоя бисквитка. Това е сила на волята в действие.

В този момент изследването на „вкусовите възприятия“ е официално приключено и в стаята влиза друга група изследо­ватели с второ и уж несвързано с първото изследване: „ние се опитваме да разберем кой е по-добър в решаването на зада­чи – колежаните или гимназистите.“ Формулировката на изс­ледването цели да накара колежаните да се надуят като пуяци и да приемат много на сериозно следващата задача.

Дават им се пъзели, в които от тях се иска да проследят с молив разни геометрични фигури без да си вдигат ръката. Дават им се много екземпляри, за да могат да опитват колко­то пъти поискат.

Пъзелите обаче са направени нарочно така, че да е невъзможно да проследиш фигурите, без да вдигаш молива от хартията. Изследователите искат да видят колко дълго ще упорстват колежаните в трудна и вбесяваща задача, преди окончателно да се откажат.

***

„Неизкусените“ студенти, които не е трябвало да удържат порива си да си хапнат бисквита, прекарват 19 минути в ре­шаване на задачата като правят 34 добронамерени опити да я решат.

Студентите, яли репички, не проявяват такова постоян­ство. Те се отказват само след 8 минути – по-малко от поло­вината време, които другите студенти са отделили – и правят само по 19 опита да решат задачата.

Бележка: повече за експеримента може да видиш тук.

***

Защо се отказват толкова лесно?

Просто губят самоконтрол! Но по-важният въпрос е защо?

В това и други подобни изследвания психолозите са открили, че самоконтролът е изчерпващ се ресурс. Това е като да правиш лицеви опори. Първата е лесна, защото мускулите ти са още свежи. Но с всяка нова лицева опора мускулите се изморя­ват все повече, докато накрая се строполиш по лице на пода.

Студентите, яли репички са изразходвали част от самоконт­рола си, когато са се опитвали да се въздържат от бисквитите. Така че, когато техните Слонове неизбежно започват да се оплакват от задачата с пъзела – това е твърде трудно, не е интересно, такива неща не ми се удават, – техните Ездачи нямат достатъчно сили да опъват юздите повече от 8 минути. Междувременно студентите, яли бисквити имат свежи, необременени Ездачи, които успяват да управляват Слона си цели 19 минути.

Какво означава Ездач и Слон, когато става въпрос за промяната? Отговорът тук.

Самоконтролът е изчерпващ се ресурс.


Това е много съ­ществен извод, защото когато говорим за „самоконтрол“ ние нямаме предвид тесния смисъл на думата като например во­лята да се борим с пороците (пушене, бисквити, алкохол).

Ние говорим за много по-широк самоконтрол.

Помисли си как работи умът ти, когато даваш негативна оценка на служител, сглобяваш нова библиотека или учиш нов танц. Ти си много внимателен и премерен в думите и движенията си. Това също е самоконтрол.

Сравни това със ситуациите, при които не смяташ, че „контролираш“ поведението си – усещането например до­като караш колата си, че изобщо не си спомняш последните няколко километра от пътя или лекият, безгрижен начин, по който си взимаш сутрешния душ и си вариш кафето.

Много от дневното ни поведение всъщност е по-скоро автоматизи­рано, отколкото контролирано и това е добро нещо, защото контролираното поведение е трудното. То си е направо изто­щително.

Много научни експерименти са показали изтощителното естество на самоконтрола.

Хора, които са карани да правят отговорни избори не могат да се съсредоточават толкова добре при решаването на задачи, колкото онези, на които не им се е налагало да взимат трудни решения.

В едно изследване на някои хора е казано да владеят емоциите си, докато гледат тъжен филм за болни животни. След това те показват по-слаба физическа издръжливост от хората, на които им е било разрешено да леят на воля сълзите си. Ние изчерпваме самоконтрола си при широк кръг ситуации:

  • да управляваме впечатлението, което оставяме у другите;
  • да се справяме със страховете си;
  • да контролираме харченето си;
  • да се мъчим да се съсредото­чим върху прости инструкции като „Недей да мислиш за бели мечки“
  • и много, много други.

Защо това е важно за промяната, която искаш да постигнеш?

Когато хората се опитват да променят нещата, те обикновено се мъчат да по­правят поведения, които вече са станали автоматични, а про­мяната на такова поведение изисква внимателен надзор от страна на Ездача. Колкото по-голяма промяна искаме да постигнем, толкова повече тя ще изцежда нашия самоконтрол.

Когато хората изчерпат самоконтрола си, те всъщност изтощават „умствените мускули“, нужни за креативното мислене, за концентрацията, за потискането на импулсите и за постоянстването пред лицето на пречките и неуспехите. С други думи, те изморяват именно мускулите, необходими за извършването на голямата промяна. Когато чуеш някой да казва, че промяната е трудна, защото хората са мързеливи или мразят промените, имай предвид, че това е абсолютно погрешно.

Всъщност точно обратното е вярно:

Промяната е трудна, защото хората се изморяват. Това, което прилича на мързел, често си е чисто изтощение. Следващият път, когато решиш да започнеш някаква промяна, увери се, че самоконтролът ти не се е изчерпал с някоя друга, изискваща висок фокус и концентрация, задача.

Самоконтролът е една от основните причини да не можем да извършим промяната, която така силно желаем, но не и единствената. В следващата част ще ви разкажа за още един доста изненадващ фактор, който ни пречи да постигнем това, което желаем!

Written by Христо

Експерт социални медии в голяма немска компания, по-известен като създател на медията за бизнес и личностно развитие lifehack.bg и сайта за мъже kingsman.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

grammarly

Grammarly – проверка на правописа на английски език

ueshiba

20 урока от създателя на Айкидо Морихей Уешиба