• Lost Password?
  • Lost Password?

Свали маската на псевдо-изоставащ и отново изправи глава. Този път завинаги!

⏳ за четене: 10 – 12 мин.

Живеем в странни времена и култура – трябва хем да се продаваме агресивно, хем да останем естествени и автентични. Мислим си, че трябва да сме съвършени, но в същото време искаме да се чувстваме и свободни да се провалим. – Кайл Рьодер

✅ Изпитваш ли неудобство да изразяваш и отстояваш своята позиция и стойност пред останалите?
✅ Притесняваш ли се, че не се справяш достатъчно добре и не получаваш нужното признание?
✅ Мислиш ли за себе си, че не разполагаш с нужните умения и знания, в сравнение с останалите?
✅ Тревожиш ли се как те възприемат другите и дали се открояваш достатъчно в своята среда?
✅ Изпитваш ли разяждаща тревога, че не си по-добър от останалите?
✅ Назначили са те на по-висока позиция, но имаш чувството, че не заслужаваш нищо от това.
✅ Притесняваш ли се да се включваш в дискусии, да даваш съвети и да помагаш на другите, само защото си мислиш, че нямаш достатъчно опит и квалификация?

Познато ли ти е?

Не случайно засягам тази тема!

Направих този материал, защото знам, че това е проблем за много хора, които не могат да се развиват и радват на успехите си заради подобни терзания. Това е състояние на духа и начин на мислене, който ги стопира да постигат повече, въпреки, че те вече го могат и правят.

Всъщност, в началото мислех да не правя този материал – смятах, че няма да стане достатъчно добър. Сега, когато е готов виждам, че притесненията ми (отново) са били напълно неоснователни.

Да, много от нас се тревожат излишно. А това е проблем, особено когато става въпрос за хора като мен, разчитащи на онлайн присъствие и репутация ?

И макар да имаме доказателства за добрата си работа и идеи, ние с лека ръка ги пренебрегваме и продължаваме да гледаме на себе си, като на изоставащи и по-неспособни от останалите. Тези ирационални черти са характерни за синдромът, който ще наречем “синдром на псевдо изоставащия”.

Време прекарано в притеснения за нашия публичен статус е време загубено в страх, вместо да бъде прекарано за неща, които наистина имат значение! – Сет Годин

Какво означава „Синдром на псевдо изоставащия“?


През 1970 г. психолозите Сузан Имес и Паулин Роуз Кланс започват да изследват това поведение.

Ето как стигат до неговото откритие и разбират, че това може би е проблем: По време на работата си в девическия колеж, Кланс забелязва ирационална тревога в нейните студенти, свързана с внушение за неспособност и страх от несправяне, въпреки явните доказателства за тяхната компетентност.

Кланс пише следното:

Тези жени не преживяват чувство за успех. Те смятат себе си за изоставащи.

Познато усещане, нали?

Този синдром се характеризира с чувство на посредственост, усещане за измамно поведение спрямо хората. Това е човек, който си обяснява успеха като просто късмет, а не в следствие на умения и положени усилия. Характерно за това деструктивно поведение е и тревогата, че тази “посредственост” ще бъде разкрита и разобличена публично от останалите.

Ами ти?

Изпитвал ли си подобно чувство, независимо, че имаш доказателства за своята компетентност и успех? Подценяваш ли собствените си постижения? Според наблюденията на Кланс, голяма част от тази група жени гледат на себе си, като незаслужаващи успеха, който са постигнали. Те са силно притеснени да не бъдат изхвърлени от училище или да се провалят на изпити. Кланс, казва:

Виждах как тези момичета имат отлични резултати на тестове, оценки и препоръки, но не смятаха, че са заслужили своите постижения.

Дали е характерно само за жените?

Съвсем не! В началото Кланс приела, че това поведение е характерно за по – слабия пол, тъй като успехът е противопоказен спрямо обществените очаквания и спрямо собствените им самооценки (не се заблуждавай, и сега е често срещан поради същите причини). По – новите проучвания, обаче опровергават първоначалните очаквания и синдрома на псевдо изоставащия се проявява и при силния пол. След време самата Кланс обявява първоначалната си теория за неправилна.

***

Психолозите смятат, че усещането, че изоставаме от другите и, че не се справяме достатъчно добре е нормално при стартиране на нови начинания. Ако е налице изискване за наличен опит, нова кариера, способности, повишения, то тези чувства е възможно да бъдат стимулирани.

Нека разгледаме един пример:

Получил си мечтаната работа. Преборил си куп кандидати и си преминал серия от тестове и трудности, за да бъдеш точно ти техния избор! Ти си щастлив, зареден си с оптимизъм и вълнение.

В този прекрасен момент в теб се прокрадва онова чувство на съмнение, което лека по – лека заменя положителната ти нагласа. И тогава нещо в сърцето ти се свива.

Усещането за успех се заменя със съмнение и несигурност.

А какво всъщност си постигнал?

  • работил си много върху изграждането на умения, свързани с развитието ти
  • придобил си знания и способности, доказани във времето
  • подготвил си план и очаквания какво искаш в кариерното си развитие
  • открил си мечтаното предложение (или си започнал работа по мечтания бизнес)
  • получил си повишение или си започнал мечтания собствен бизнес

Звучи перфектно! А можем ли да се зарадваш на всичко това? Проблемът с повечето наши желания е в това, че понякога не сме способни да им се насладим. Да им се зарадваме.

И ето какво си причиняваме заради тези колебания:

  • нереалистични очаквания, спрямо изискванията за компетентност
  • ниска самооценка и липса на точна оценка на възможностите ни
  • липса на самоувереност и решителност
  • страх и предположения, че няма да успеем да се впишем в новата среда и колеги
  • няма да успеем да реализираме мечтания бизнес проект

Тези и други грешни нагласи са характерни за “синдрома на псевдо изоставащия”.

Като резултат всички тези възприятия предизвикват тревога и отрицателен емоционален ефект. А това може да даде реално отражение върху представянето ни в бизнеса и работата.

Как синдромът влияе върху качеството на работата ни


Още се страхувам хората да не разберат, че не съм особено талантлива и целият този успех е една голяма измама. – Мишел Пфайфър

Хората повлияни от този феномен често са склонни към перфекционизъм. А прекаленият перфекционизъм води до нереалистични очаквания, които не могат да бъдат изпълнени, както и до постоянен страх от провал. Това съсредоточаване върху съвършенството води и до отлагане.

Тези навици, често се отразяват и върху резултатите в работата ни.

Изследване на над 200 професионалисти от Университета в Залцбург установи, че повлияните от синдрома, по-рядко получават повишения и са по-малко удовлетворени от работа.

Но какво да направиш, за да изкорениш този страх?

Има решение разбира се. Следват няколко практични решения за целта:

Как да изкорениш “синдрома на псевдо изоставащия”?


  • Научи се на здравословен перфекционизъм (не на работа до фанатизъм).

Това, което наистина има ефект върху поведението на хората е възприятието им за това как се справят в сравнение с другите. – Браян Кроп

Важно е да разпознаем склонността към прекален перфекционизъм още в началото!

За целта отговори на следните въпроси:

  • Изпипваш ли всичко прекалено много, само защото се страхуваш от провал, от критика или от това, че другите няма да харесат това, което правиш?
  • Притеснен ли си да не допуснеш грешка или да не разочароваш останалите?
  • Носиш ли у себе си бремето на минали грешки, за които не спираш да се обвиняваш?

Ако си отговорил с Да поне два от въпросите, то най-вероятно страдаш от нездравословен перфекционизъм. Добре дошъл в клуба, който за съжаление не е толкова полезен като MasterHack!

Но как да спреш да искаш всичко, което правиш да е перфектно?

Да се научиш да се справяш със задачите добре, без да целиш съвършенство на всяка цена  е важен момент за преодоляване на притесненията. Добър начин да се отървеш от този вреден навик е да празнуваш прогреса си и да разпознаваш собствените си постижения.

Често си прави „коктейли от самодоволство“, спести си усещането за малоценност. Положил си усилия, порадвай се на успеха си!

? Например:

Покажи работата си на някой близък приятел, преди още да си я завършил, вместо да работиш върху перфектността и. Или – наложи си да отделиш по-малко време върху проект, за който обикновено би работил до крайност. Малките стъпки в тази насока, могат да променят начина, по който се възприемаш. А и ще ти спестят време. Време, което ще използваш да си направиш един опияняващ коктейл от самодоволство!

  • Научи се да се оценяваш реалистично (не песимистично)!

Какво имаме предвид? Фокусирай се върху самооценката си, но се опитай да е реалистично!

Повечето хора с високи постижения са умни, а умните хора мечтаят да са гении. Но повечето хора, не сме. Има области, в които сме умни и области, в които не сме.

Няма да те карам да сядаш и да пишеш списък с областите, в които си добър и тези, в които не си. Знам, че няма да го направиш, а и не е кой знае какъв пропуск. Просто помисли за нещата, в които наистина те бива и заложи на тях. Останалите просто делегирай на някой друг.

  • Спри да се самокритикуваш!

Външните мотиватори могат да спрат да имат значение – повишението на заплатата, големият бонус и новата длъжност не звучат толкова важни, веднъж щом ги получиш. Но как другите хора оценяват това, което правиш винаги ще има значение. – Адам Грант

Ако можем да надникнем зад кулисите на мозъка си ще видим как у нас се отключва вече запаметена реакция. Нейната следа бихме могли да открием някъде в миналото ни (следствие на преживян провал), а дори и в детството ни. Тогава изисканията към нас може би са били прекалено високи и страха ни да не ни “хванат в крачка” дори ни е превърнал в малки “измамници”.

Самокритиката и високите изисквания към самите нас ни държат в непрекъсната война със себе си. Всички тези проявления в зряла възраст са добра индикация за синдрома. Абстрахирай се от притеснението, как ще бъде прието твоето поведение от другите. Отдай значение единствено на себе си.

  • Научи се да поемаш отговорност (рискувай)

Никой не обича да се „цапа“. Никой не иска да бъде в авангарда*!

*войниците, които застават най-отпред.

Преди няколко години кандидатствах за позицията Експерт Социални медии в голяма немска компания. Моментът беше такъв, че имах голяма нужда от работа и бях готов на компромиси, само и само да ме вземат. Лошото беше, че тогава нямах много опит. Минах всички интервюта и накрая ме взеха.

Година по-късно разбрах защо са избрали мен: избрали са ме, защото не се притеснявах да поема отговорност за новите и много важни за компанията проекти, за които им бях нужен, а не заради блестящите ми умения. Оказа се, че кандидатите, които бяха одобрили преди мен са се уплашили.

Работното ми място до обяд

Страхуваха се, разказа ми моят ръководител, да поемат такава голяма отговорност за толкова важни неща, в толкова голяма компания. Такава огромна загуба за тях… Както можеш да предположиш оказа се, че няма нищо страшно, а ползите, които „страхливците“ изпуснаха бяха доста големи.

Ако ме видеха сега, щяха дълбоко да съжаляват.

Това, което се опитвам да кажа е, че страшно много хора се притесняват да поемат отговорност. Страх ги е да застанат на чело на нов проект, бизнес или кауза. А всъщност нещата са доста по-прости и лесни. Страхът и ниската самооценка са големи. Не се подценявай, не се страхувай, че не си компетентен.

Поемеш ли отговорност, спечелил си половината битка.

  • Спри да се сравняваш с другите!

Може би няма кой знае каква основателна причина да четеш, това, което пиша.

Има хора като Бъфет, Рокфелер, Айнщайн и куп други с много повече успехи от мен. Тим Ферис например пише книги, блогът му е уникален… Но когато някой ми сподели нещо подобно като съобщението отдолу и това стане ежедневие почвам да мисля, че имам какво да предложа.

Това е доказателство, че и аз мога да бъда полезен!

Ако започна да се сравнявам с другите лесно мога да попадна в капана на „живота ми е супер гаден в сравнение с този на…“ Това демотивира страшно много! Емерсън казва: „Завистта е невежество…“ и е абсолютно прав. Ти не си тук, за да живееш като някой друг или да му завиждаш.

Изключи Фейса, излез от Инстаграм и се научи да уважаваш собствените си преживявания. Научи се да си ги създаваш. Ти си си ти, другите, както знаеш, вече са заети.

  • Разговаряй с другите (чуй техните истински истории)!

Прекараното време сред успешни хора е удачен вариант да наблюдаваме другите, като поведение. От друга страна, то може  да доведе до по-трудното личностно открояване в социалната група, в която принадлежим. В резултат може да  възникне притеснение. Но със сигурност положителното е в повече!

Разговаряй с твоите доверени хора! Те ще ти разкажат и за своите трудности. Ще ти споделят, че също не са перфектни и понякога допускат грешки. Наблюдавай ги! Виж как преодоляват трудностите и успяват да се порадват на малките си победи. Отвори съзнанието си за своите постижения!

Истината е, че всички ние го чувстваме, просто го прикриваме. – Оливър Куркман

Въпреки, че ще е трудно да бъдат преодолени дълбоко вкоренените наши страхове, за псевдо липсата на някакви способности, утешителната награда е, че всеки от нас се чувства така при определени обстоятелства.

Дори и хора с огромни свръх постижения се тревожат, че не са по-умни от другите.

Ще илюстрирам това чрез историята на Нийл Гайман:

Преди няколко години, имах щастието да присъствам на събиране на велики и добри хора: артисти и учени, писатели и откриватели. Но ще ви призная нещо! По време на приема се страхувах. Страхувах се как във всеки един момент някои от тях можеха да осъзнаят, че моето място не е сред тях. На втората или трета вечер там, бях отзад зад залата, където се подготвят музикалните изпълнения и започнах разговор с много уважаван и възпитан възрастен мъж, за разни неща,  включително и за общото ни първо име. По едно време, той посочи залата и хората и каза следното: “стоя и гледам всички тези хора тук и се чудя аз какво правя тук. Те са създали толкова много неща. А аз просто бях изпратен там.”

Отговорих му: “ Да, но вие сте бил първия човек стъпил на луната! Мисля, че това има огромно значение”. Признавам, тогава се почувствах много по-добре.

Дори самият Нийл Армстронг може да се почувства като псевдо изоставащ!

Понякога обаче се случва точно обратното!


Макар, че не е основна тема на този материал, редно е да отбележим и другата страна на монетата – прекалено голямото самочувствие, без особено покритие! Или наречено още ефекта на Дънинг – Крюгер! Интересен психологически феномен, често срещан по нашите ширини.

Ефектът на Дънинг-Крюгер е поведение, при което хора с ниска квалификация и умения страдат от илюзорно чувство за превъзходство, като погрешно оценяват когнитивните си способности като много по-големи от действителните, които притежават. Те не могат реално да оценят действителната си компетентност или некомпетентност.

Бележка: на този ефект ще се спрем по-подробно в друг материал!

ОБОБЩЕНИЕ


Този, който се страхува, че ще страда, вече страда от страха си. – Мишел дьо Монтен

Синдромът на псевдо-изоставащия има дълготрайни и вредни ефекти за добрия живот, бизнес и кариера. Чувствата, свързани с него подкопават професионалната адаптация и реализация.

Хората страдащи от това избягват новите възможности, предизвикателства или умения. За тях това е допълнителна порция тревога и притеснение. Не прогресират напред, защото са по-загрижени да запазят статуквото. Новото само ще ги накара още повече да се свият.

Разпознай тези чувства и се изправи срещу тях ?

Търси промени, новости и вълнуващи предизвикателства.

Днешните „онлайн звезди“, които виждаш във Facebook и Инстаграм не са повече от теб, просто правят по-добри снимки. Не им позволявай да те накарат да се подценяваш, защото както е казал философът Монтен: „Кралете и философите също акат, красивите дами също!“

Истината е, че…

Колкото по-успешен ставаш, толкова по-вероятно е да се окажеш в капана на този синдром. Какъв парадокс, нали? Но не се притеснявай – потопи се в съмнение, а след това направи скока…

Разликата между това, което си мислим, че сме и това, което сме е толкова голяма, колкото разликата между нас и другите – Мишел дьо Монтен


И не забравяй: това, че някой нарича себе си доктор или експерт не означава, че знае и може повече от теб. Просто е прекарал повече време в училище!


? Предизвикателство!

Напиши в коментарите нещо, което се притесняваш да направиш заради това чувство на притеснение. Самото му написване ще ти даде кураж. Затова не го прави заради мен, а заради себе си.

Може би не си заговорил красиво момиче, може би не си започнал собствен бизнес, може би не си кандидатствал за желана работа, може би не си изказал мнението си на важно събрание, може би не си поел инициативата, когато се е налагало…? Каквото и да е, сподели го!

Този коментар ще бъде първата ти стъпка към преодоляването на това поведение ?

2
Остави коментар

avatar
1 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
Христо Стояновsilvina Recent comment authors
newest oldest most voted
silvina
Member
silvina

Страхотна статия, много благодаря за нея! Аз се мъча със същото нещо всеки път, когато правя нещо ново, но поне вече се научих да не го оставям да ме спира. Казвам си, че ако съм чак толкова зле, все ще се намери кой да ми каже, а ако хората си мълчат или дават положителна обратна връзка, значи всичко е ОК, колкото и да ми се струва, че не е така. Помага. Затова и няма нещо конкретно, което да опиша в този коментар. Ако въпросът е кое е нещото, при което се проявява синдромът, отговорът е: всичко. А за нещото, което… Read more »