• Lost Password?
  • Lost Password?

Коварните заблуди на ерудитите в бизнеса и политиката

Всеки ден /особено когато има избори/ сме изложени на „експертизата“ на политически анализатори, финансови експерти и всякакви други подобни предсказатели на бъдещето, които са си повярвали, че могат да виждат напред във времето, уповавайки се на минали събития. В следващите редове ще имате шанса да разберете защо предсказанията им почти винаги са безнадеждно грешни и то не по мнението на кого да е, а според носителя на Нобелова награда – Даниел Канеман.


Защо толкова много авторитетни експерти в бизнеса и политиката повярваха в илюзията, че могат да предскажат бъдещето?


Представата, че бъдещето е непредсказуемо се подрива всеки ден от лекотата, с която се обяснява и приема миналото. Както посочва и Насим Талеб в „Черният Лебед“, склонността ни да създаваме нови истории за минали събития и да им вярваме ни затруднява да определим границите на способността си да предвиждаме бъдещето.

Трябва да се забрани на банките да поемат финансови рискове, защото накрая обществото ще плати цената – Насим Талеб

Знаенето постфактум финансовите и политически ерудити експлоатират всяка сутрин, когато предлагат убедителни обяснения или обзор на събитията от деня.

И ние не можем да потиснем силната си интуиция, че онова, което има смисъл днес, в знаенето постфактум, е било предсказуемо вчера. Илюзията, че разбираме миналото, подхранва прекалената ни увереност в способността ни да предсказваме бъдещето.

Често използваната метафора за „хода на историята“ внушава идеята за ред и посока.

Мислим, че би трябвало да сме способни да обясним миналото, като се фокусираме или върху големи социални процеси и културни и технологични развития, или върху намеренията и способностите на няколко велики човека. Идеята, че големите исторически събития са детерминирани от шанса, е дълбоко шокираща, макар да е доказуемо вярна.

Трудно е да мислим за историята на двадесети век, включително за големите социални процеси в нея, без да включим ролята на Хитлер, Сталин и Мао Дзедун. Имало е обаче един момент, точно преди оплождането на яйцеклетката, когато е съществувал шанс петдесет на петдесет ембрионът, който е станал Хитлер, да е бил от женски пол. Като съберем трите събития, е съществувала вероятност една осма за един двадесети век без нито един от тримата велики злодеи и е невъзможно да твърдим, че ако те не съществуваха, историята би била горе-долу същата.

Оплождането на тези три яйцеклетки е имало последици от голямо значение и опровергава идеята, че дългосрочните развития са предсказуеми.


И все пак илюзията за вярно предсказване си остава: факт, който се експлоатира от хората, чийто бизнес е да предсказват – не само финансовите експерти, но и ерудитите в бизнеса и политиката. Телевизиите, радиостанциите и вестниците имат свои групи от специалисти, чиято работа е да коментират скорошното минало и да предсказват бъдещето.

Зрителите и читателите имат впечатлението, че получават информация, която е някак привилегирована или поне изключително проникновена. И няма съмнение, че ерудитите и хората, които ги популяризират, искрено вярват, че те предлагат такава информация.

Филип Тетлок, психолог в Пенсилванския университет, обяснява тези т.нар. експертни прогнози в едно забележително двадесетгодишно изследване, което публикува в своята издадена през 2005 г. книга „Експертната политическа оценка: колко е вярна? До каква степен можем да знаем?“.

Той интервюира 284 души, които си изкарват хляба с „коментиране или консултиране по въпроси, касаещи политическите и икономическите тенденции“. Тетлок ги моли да оценят вероятностите, че определени събития ще се случат в не твърде далечно бъдеще както в сферата, в която са специализирани, така и в области, за които имат по-малко знание.

  • Ще бъде ли свален Горбачов в преврат?
  • Ще започнат ли Съединените щати война в Персийския залив?
  • Коя държава ще стане следващият голям нов пазар?

Като цяло Тетлок събира повече от 80 000 предсказания.

Освен това той пита експертите как стигат до своите изводи, как реагират, когато се окажат грешни, и как оценяват данните, които не подкрепят техните становища. Респондентите са помолени да класират вероятностите за три алтернативни резултата във всеки случай: запазване на статуквото, повече от нещо като политическа свобода или икономически растеж или по-малко от същото нещо.

Резултатите са смайващи.

Експертите се справят по-зле, отколкото ако просто бяха приписали еднакви вероятности на всеки един от трите потенциални резултата. С други думи, хората, които посвещават живота си и си печелят прехраната с изучаване на определени теми, правят по-лоши прогнози от хвърлящи стрелички маймуни, които разпределят изборите си поравно сред всички възможности. Дори в областта, която познават най-добре, експертите не са значително по-добри от неспециалистите.

Онези, които знаят повече, предсказват малко по-добре от онези, които знаят по-малко.

Но хората с най-много знание често са по-малко надеждни.

Причината е, че човекът, който добива повече знание, развива по-силна илюзия за уменията си и става нереалистично прекалено самоуверен.

В настоящата епоха на академична свръхспециализация няма причина да се предполага, че авторите в топ списанията – изтъкнати политолози, специалисти от отделни области на знанието, икономисти и така нататък – са по-добри от журналистите или внимателните читатели на „Ню Йорк Таймс“ в „разчитането“ на възникващи ситуации.

„Колкото по-прочут е предсказващият, открива Тетлок, толкова по-претенциозни са неговите предсказания. „Търсените експерти – пише той – са прекалено самоуверени от колегите си, които едва свързват двата края.“

Тетлок открива още, че експертите се въздържат да признаят, че са сбъркали, а когато са принудени да си признаят някоя грешка, разполагат с голям набор от извинения: сбъркали са само с времето, ако се е случило непредвидено събитие, или са сбъркали, но поради основателни причини. Експертите са просто хора в края на краищата.

Те са заслепени от собствения си блясък и мразят да грешат.

Експертите се заблуждават не от това, в което вярват, а от начина, по който мислят, казва Тетлок. Той използва терминологията от есето на Айзая Бърлин за Толстой „Таралежът и лисицата“.

Таралежите „знаят едно голямо нещо“ и си имат теория за света.

Те обясняват определени събития в свързана рамка, настръхват от нетърпение срещу онези, които не виждат нещата по техния начин, и са самоуверени в предсказанията си. Освен това изпитват особена неохота да си признаят грешките. За таралежите една сбъркана прогноза е винаги „само неточна във времето“ или „много близко до истината“. Те са упорити и ясни, точно като хората, каквито обичат да виждат в телевизионните си програми продуцентите. Два таралежа на различни позиции по един проблем, всеки атакуващ идиотските идеи на противника си, са добро шоу.

За разлика от тях лисиците са комплексни мислители.

Те не вярват, че едно голямо нещо е двигател на хода на историята (например за тях е невероятно да приемат възгледа, че Роналд Рейгън сам е сложил край на Студената война, изправяйки се срещу Съветския съюз). Вместо това лисиците разбират, че реалността възниква от взаимодействията на множество различни агенти и сили, включително слепия шанс, често произвеждащ огромни и непредсказуеми резултати. Лисиците се класират най-добре в изследването на Тетлок, макар че техните постижения пак са много слаби. По-вероятно е те, отколкото таралежите, да бъдат поканени да участват в дебати по телевизията.


Поведението в реалния свят се определя от много фактори, които са специфични за определената ситуация – отстранете един високо агресивен член от група, състояща се от осем кандидати, и всяка една личност ще се промени. Нека снайперистки куршум мине на няколко сантиметра от главата на един офицер и поведението му ще се промени.

Би трябвало да очаквате малко или изобщо да не очаквате нищо от подбиращите акции на Уолстрийт, които се надяват, че са по-точни от пазара в предсказването на бъдещето на цените. И не бива да очаквате много от експертите, правещи дългосрочни прогнози — макар че те може да имат ценни прозрения за близкото бъдеще. Линията, която разделя може би предсказуемото бъдеще от непредсказуемото далечно бъдеще, още не е прокарана.

Не питам хората за мнението или за прогнозата им. Питам ги какво имат или нямат в портфейла си. – Насим Талеб

Е, смятате ли, че можем да се доверим на „експертите“ да ни предскажат бъдещето?


Вижте още по темата и:

5
Остави коментар

avatar
2 Comment threads
3 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
4 Comment authors
DechevВладимир Тодоровlifehackerbg.comWealthOZ Recent comment authors
newest oldest most voted
Владимир Тодоров
Guest
Владимир Тодоров

Погледнато математически, живота е много сложна формула с много неизвестни. Някои с по-голямо влияние други с по-малко. Към момента е невъзможно да предвидиш голяма част от факторите влияещи на формулата на живота, за да кавеш какво ще се случи след Х-брои време. От една страна ако седиш на кълката, че каквото ти е писано това ще стане, то наистина живота ти е предсказуем в известен смисъл, но това е в личностен план. По същата логика ако един народ си седи и избира едни и същи управници, нормално е да се предвиди, че няма да се оправят нещата (Дори и петрол… Read more »

lifehackerbg.com
Guest

Вероятно ще ти хареса да прочетеш нещо на Насим Талеб, макар да имам странното чувство, че май вече си го чел 🙂

WealthOZ
Guest
WealthOZ

Аз не мене си не се доверявам за предсказване на бъдещето, а за експерти почти никога. Не е важно да правиш точни прогнози, важно е да имаш експозиции, които с минимална загуба и огромни потенциални печалби (Насим Талеб). Можели да имаш по-голям брой губещи от печеливши сделки и пак да си на печалба? Може, зависи от залога. Никой не може да губи, отразява ти се на психиката. Психолозите са сметнали че една загуба се равнява на 2.5 победи. Това обяснява защо комарджиите продължават да играят и след като са спечелили. Стремим се (подсъзнателно)към психологически баланс – загуби –победи ,а не… Read more »

lifehackerbg.com
Guest

Те това беше много добро допълнение към статия. Благодаря за което!

Dechev
Guest
Dechev

Като забележка, че това, което не разбираме го няма т.е. че предсказанията са невъзможни, ще се радвам да чуя мнението ви за Дядо Влайчо. Има книжка и все още живи свидетели хиляди хора на негови предсказания с безкрайна точност – 98 % – за пътя, който конкретен човек ще извърви и нещата, които ще му се случат. Неразбирането не е основание за всеобщи тълкувания, че нещо е невъзможно, а по-скоро е признак за слепота към реалности, за които нямаме сетиво. Само за пример – Дядо Влайчо се е обръщал по име към хора, които са идвали за помощ при него… Read more »